Чувствам се странно. Направих блог с идеята да си помагаме. Просто така, защото можем и имаме желание. Защото усещането, че може би си накарал някого да се почувства по-добре е изключително. Ако всеки ден успееш да накараш някой да се усмихне ставаш по-добър. А ако успееш наистина да помогнеш, при това без да чакаш нещо в замяна, без даже да знаеш на кого помагаш.... Страхотно е ! Повярвайте ми. Само трябва да опиташ.    Защо винаги или почти винаги търсим скрита корист, виждаме нещо лошо, зла умисъл или каквото там се сетите. Дето викат хората " под вола теле".Защо така сме устроени - да се взираме и да обръщаме внимание на лошото в нашия и чуждия  живот? Да се интересуваме от чуждото нещастие, а ако някой е щастлив - задължително трябва да има нещо гнило. Кому е необходимо?  Защо така се вкопчваме в собствените си проблеми и оставаме глухи и слепи за останалите?
 А е толкова лесно. Понякога дори само да изслушаш някого е достатъчно.
   Не че съм изключение от правиллото. Дълго време бях потънала в собственото си нещастие / или поне вярвах, че съм адски нещастна/. Страдах много, самосъжалявах се, не исках помощ и съответно отхвърлях всяка такава като груба намеса в живота ми. И се чудех защо все на другите им се случват хубави неща. Как защо, защото аз по рождение съм си нещастна и така ще бъде винаги. Всъщност така ме учеха вкъщи. В един момент обаче, започнах да усещам, че нещо не е така. Спрях да се чувствам комфортно и уютно в собственото си тъжно и нещастно ежедневие. И се огледах. Вярвам, че животът или както искате го наречете, ни среща с правилните хора в точния момент. И разбарах!  И научих! Научих, че да поискаш помощ не е грешно и не те прави слаб и неспособен. Когато си в беда или имаш проблем, не значи, че всички те осъждат.   Да поискаш помощ означава да я получиш.
 После е лесно.