Добро утро! Събота е.Събудих се още по тъмно. Обожавам усещането, че мога да стана, да си наравя кафе и да го изпия в притихналия апартамент без да бързам за никъде. Пък после, ако ми се доспи мога да си полегна по всяко време. Страхотно!                            
От наколко дни на дървото пред прозореца две птичета, зле съм разпознаването на птиците, си пправят гнездо. Удивително е как  търсят най-подходящото клонче или съчка, отчупавт го и го слагат в гнездото. Веднага след това излитат и това се повтаря  отново и отново....
Като ги гледах се замислих, за кръговрата на сезоните и на живота като цяло. Иде пролет и всички божии творения се "събуждат. Храстите около блока са напъпили, птичетата правят гнезда и съвсем  скоро няма да можем да спим от оглушителните писъци на гладните бебета. Денят стана по- дълъг. Имаме повече време да се наслаждаваме на всичко, което ни заобикаля. Още един път ще ходим по грешната Земя и ще чакаме да стане пролет, дърветата да цъфнат, да дойде сезона на черешите, да дойде лятото, да отидем на почивка, да ..... Някак си все чакаме да се случи нещо извън нас, за да  направим Ние нещо. Пък то все няма време, все сме на работа. И ей така идва есента, зимата, дава ме си нови обещания за новата година и чакаме да с тане пролет.... Преди три дни научих, че моя близка е с доста напреднал стадий на нелечимо заболяване. И   вероятно няма да види следващото разлистване на дърветата и няма да дочака птичетата да започнат да вият гнезда. Всъщност вероятно няма да види и дали ще вали сняг в края на тази година. Всъщност едва ли ще доживее да види с какъв успех ще завърши любимата й внучка.Няма да присъства на бала й другата година и да види как ще стане студентка, дай Боже!
   И ми стана страшно. Представяте ли си?