Честит празник на всички! Тук сме, има ни. Да пребъде земята, по която ходим и която ни храни и дарява с благата си векове наред.     Колко от нас, обаче, освен като почивен ден, се замислят какво празнуваме. А замисляли ли сте се колко всъщност е крехка свободата ни? Много обичам да питам децата и младежите какво празнуваме всъщност? И празния поглед, с който ме поглеждат е много страшен. Още по-страшно е, че не им пука. Не им пука, че синовете на тази България са дали живота си, за да можем ние с вас днес да сме пред компютрите и да си "общуваме" на български език. Колко от вас днес ще си припомнят боя при Шипка, или Баташкото клане, или нещичко от онова време. Колко от нас ще сведат глава и ще помълчат, за да отдадат поне за минута дължимото на онези, на които дължим толкова много. 

Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепените бойци на Самуила.

Да търси, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.
 
Атанас Далчев